"Вдъхновението за Детето е млада майка, която трескаво бута бебешка количка. Братята Дарден наблюдавали жената дни наред, докато снимали предишния си филм Синът. Постоянното й появяване и странното безцелно поведение ги накарали да се запитат: Къде ли е бащата? Филмът Детето тръгва от този въпрос.

Крехката 18-годишна Соня търси Брюно – бащата на новородения си син. Когато го намира, той едва забелязва детето, въпреки че не му е неприятно да види Соня. Развратен и циничен, 20-годишният Брюно упорито избягва всяка нормална работа. Кражбите и дребните престъпления са повече в стила му. Постоянно безпаричен, той стига дотам, че дава под наем апартамента им, докато Соня е в болница. Двойката е принудена да полага оскъдните грижи за детето си в условията на приют за бездомници.

Декор на филма е град Серен в Белгия със своята студена индустриална пустош – характерен пейзаж за филмите на Дарден. Но Детето е наситен с интимно доловени жестове и безпристрастна откровеност, които изпъкват ярко на фона на бледите надежди. Ролята в Детето ще припомни на публиката героя на Рение от Обещанието (1996). Там той играе Игор – тийнейджър, който взема трудното решение да не се подчинява на престъпния си баща и така, навлизайки в зрелостта, прави моралния си избор. Брюно в Детето е пълна противоположност на Игор. Постоянно се залъгва, че постъпките му са единствено възможни, но всъщност изборът, който прави, е продиктуван от самозаблуди и безскрупулен егоизъм. Единственият интерес, който проявява спрямо невръстния си син, е с намерение да го продаде за осиновяване, надявайки се на бързи финансови облаги. Брюно е фаталният двигател на собствената си история с последствията, които неговите решения навличат на крехкото семейство и личното му бъдеще и придават болезнената красота на повествованието в този филм."

Димитри Ейпидес