|
|
 |
 |
АНДРЕЙ ПЛАХОВ
Андрей Плахов е следвал математика в университета във Лвов и кинознание във ВГИК в Москва (1978), където е дългогодишен преподавател. Публикувал е кино рецензии в “Комерсант”, водещ руски ежедневник, както и в много международни издания. Андрей Плахов е и автор на книги за съвременни режисьори, руското кино и Катрин Деньов. Неговата книга “Съветският филм” (1988) е преведена на различни езици. В края на 80-те той е председател на Конфликтната комисия към Съюза на съветските кинодейци, която е освободила над 200 забранени филма. Плахов е бил програмен директор на международните кинофестивали в Москва и Сочи, както и член на жури на много други кинофестивали. Той е президент на ФИПРЕССИ – Международната федерация на филмовите критици. |
|
 |
|
НИКОЛАЙ ВОЛЕВ
Николай Волев е роден през 1946 г. в София. Учи архитектура. Завършва Лондонското филмово училище през 1972 г. От 1972 до 1976 г. работи като сценарист и режисьор на документални филми в Българската национална телевизия. От 1978 до 1991 г. е пише сценарии и режисира игрални и документални филми в Бояна Филм. През 1985 г. документалният му филм Грънци печели „Сребърен дракон” на фестивала в Краков и „Златен Ритон” за най-добър български документален филм в Пловдив. През същата година печели „Специалната награда на журито” и наградата „Дон Кихот” в Карлови Вари за филма Да обичаш на инат, който е обявен за най-добър български филм за 1985 г. През 1987 Николай Волев печели Голямата награда, наградата са ФИПРЕССИ и наградата „Нордерн-Вестфален” на фестивала в Оберхаузен за Дом №8. Неговия игрален филм Маргарит и Маргарита (1988) е поканен за участие на много филмови фестивали, сред които фестивалите в Монреал, Лондон, Единбург, Лос Анжелис и Истанбул. През 1990 г. Маргарит и Маргарита е селектиран за участие на фестивала в Кан в рамките на „Петнайсетдневката на режисьорите”. От 1991 до 1998 г. Николай Волев е председател на Асоциацияна на продуцентите в България и съпредседател на Гилдията на режисьорите в България. През 1994 г. печели наградата „Златна роза” във Варна за новата версия на филма Козият рог. Филмът е поканен на фестивалите във Венеция, Единбург, Мюнхен, Гьотеборг, Белград, Солун, Сан Хосе, Копенхаген, Ген. От 2000 до 2006 г. е член на Борда на директорите на Бояна Филм. |
|
 |
|
ЗЛАТИНА РУСЕВА
Златина Русева е утвърдена документалистка. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност кино- и телевизионна режисура. Филмите, които снима у нас, предизвикват бурната реакция на властта и са възприемани като опити за изкривяване на “красивата” социалистическа реалност. Филмът й Век или ден по случайност успява да напусне границите на България и печели няколко международни награди на кинофестивали в Испания, Германия и Полша. От 1986 г. Златина Русева живее и работи като кинорежисьор и сценарист в Брюксел. Създава филмовата къща “Good and Bad News” (“Добра и лоша новина”), която работи с белгийски и френски телевизионни канали, с хуманитарни организации като “Лекари без граница” и “Солидар”. Филмите й Смърт в Бали, Нощем рибите са червени, Портрет на един човек на властта, Забравени от войната, Зелените портокали на Либерия, Театър на улицата са представени на много международни фестивали и са излъчени по белгийски, френски, швейцарски, германски, английски, бразилски и други телевизии.
За жалост у нас зрителите са имали възможност да видят само два филма на Златина Русева: Лов на вълци, посветен на Висоцки, и Черната тетрадка на Зинаида Гипиус, който разказва за руската революция от 1917 г., видяна през погледа на именитата поетеса.
Дългогодишната работа на Златина Русева с “Лекари без граница”, за които тя изработва серия от документални филми, оставя ярък отпечатък върху нейното творчество. Многобройните й пътувания из цял свят – от Африка до Якутия, Чукотка и Калима, помагат за развитието на многопластовия й поглед към действителността, а срещите с хора, поставени в екстремни ситуации, й помагат да се докосне до истинската същност на човека. Темата за паметта, за запазването на реалните стойности в повратни ситуации, е основна в творчеството й.
|
|
 |
|
КЛАУДИЯ М. ЛАНДСБЕРГЕР
Клаудия М. Ландсбергер по образование е юрист и от дълги години работи във филмовата и медийната индустрия в областта на производството, развитието, продажбата, маркетинга и промоцията. През 1997 г. тя става съосновател на паневропейската организация Европейска филмова промоция и вече пет поредни години е неин президент. През 1995 г. тя се присъединява към Холанд Филм в качеството на мениджър. Това е официалната организация, отговаряща за маркетинга и промоцията на холандските филми по света. Ландсбергер официално подбира персонал за много длъжности във филмовата индустрия за Буена Виста в Европа, а също така е работила и като медиен консултант към голяма италианска медийна корпорация. Работила е за филмови продуценти и телевизии в областта на развитието на сценария и анализа, както и за различни международни филмови фестивали. В качеството си на консултант по сценария тя все още активно се занимава с множество европейски проекти. След като завършва магистърска степен по международно право и международни отношения, Ландсбергер е работила като режисьор на документални филми за телевизията и като фотограф за вестници и списания. През 1999 и 2000 г. тя е член на селекционната комисия за сценарии към Филмовия институт Мориц Бингер (Амстердам) – институт за обучение на професионални кадри за филмовата индустрия. През 2000 и 2001 г. тя влиза в селекционната комисия за наградите на Европейската филмова академия в Берлин. От 2001 г. тя е член на селекционната комисия за състезателната програма на Берлинския международен филмов фестивал. Ландсбергер е член на управителния съвет на Синемарт към Ротердамския международен филмов фестивал, на Консултативния комитет към АФИ филмовия фестивал, както и на Консултативния комитет към Международния филмов фестивал в Торонто. Следвала е в университета в Амстердам (факултета по право), в Ню Йорк, в училището по изкуствата Тиш и във Висшето фотографско училище в Холандия. |
|
 |
|
ЛЕНИ ЕЙБРАХАМСЪН
Лени Ейбрахамсън е роден в Дъблин. Той учи физика, а по-късно и философия в Тринити Колидж, Дъблин, където печели пълна стипендия. По време на следването си в университета той режисира късометражни клипове в Тринити Видео Обществото, което основава съвместно с Ед Гини. Дипломира се с отличие през 1991 г. След това режисира 16-милиметровия късометражен филм Тримата Джо, който печели наградата за най-добър европейски късометражен филм на фестивала в Корк, наградата на публиката на филмовия фестивал в Голуей, както и наградата на организаторите на филмовия фестивал за късометражно кино в Оберхаузен. Филмът е показван по телевизията и на фестивали в цял свят. След като завършва следдипломната си специализация по философия в Станфордския университет в Калифорния, той се завръща у дома. Оттогава е режисирал рекламни телевизионни клипове в Ирландия, Обединеното кралство и по света. Няколко от рекламите му са печелили международни награди. Първият му пълнометражен филм Адам и Пол, по сценарий на Марк О’Халоран и продуциран от Спиърс Филм и Елемент Филмс, излиза на екран през август 2004 и бързо се превръща в тотален хит в Ирландия. През същата година печели и на филмовия фестивал в Голуей и има осем номинации за Ирландските филмови и телевизионни награди, като спечелва приза за най-добър режисьор. Миналата година филмът бе показан на фестивала в Берлин в секцията Панорама, а наскоро спечели едновременно Голямата награда на Стела Артоа и наградата на ФИПРЕССИ (международната критика) на София Филм Фест в България. През юни 2005 Адам и Пол излиза на екраните във Великобритания с най-добрите рецензии за ирландски филм през последното десетилетие. През 2006 г. филмът спечели и Британска филмова награда за най-добър сценарий на Лондон Ийвнинг Стендърд. В момента Лени Ейбрахамсън работи над още два проекта с Марк О’Халоран – съвременна екранизация на роман на Тургенев и смущаваща драма, развиваща се в малко градче в Западна Ирландия (началото на снимките е предвидено за август тази година). Той също така работи и над черна комедия, чието действие се развива в извънредно неприятния свят на международната реклама. |
|
|
