Лечко, осемнайсетгодишен младеж, пее песничка на едно бебе, в която разказва за майка му Златина. Златина (както и Лечко, който е с година по-малък) е израснала в дом за изоставени деца. Тя разкрива таланта си на отличен стрелец на един панаир, когато е дванайсетгодишна. Същия ден група момчета замислят да я изнасилят. Тя успява да се спаси от тях с помощта на главния възпитател, Ореха. Златина пораства и напуска дома. Убедена, че в този свят няма нито приятелство, нито любов и че хубави неща се случват само в сапунените опери, Златина твърдо вярва, че човек трябва да се бори за оцеляване като животните.
Животът й се преобръща когато Найден - инструктор по стрелба и бивш възпитаник на дома, в който Златина израства – открива нейния талант на стрелец и я поема под своето крило. Той я обучава и възпитава подобно на Пигмалион. И се влюбва в Златина, но тя не вярва в неговата безкористност. Златина се плаши от неравенството във връзката им и подстрекава Лечко да ограбят Найден. Когато полицията тръгва по петите им Златина решава да се представи за проститутка и с помощта на каналджии да премине границата с Гърция и да започне нов живот. Този наивен план обаче пропада и Златина се оказва в гръцки бордей, където най-страшният й кошмар се превръща в действителност. Най-неочаквано за самата нея не друг, а именно Лечко я измъква от бордея...