"Няма дори едничка шега, скеч или реплика в Животът на Брайън, които да не се врязват в паметта на зрителя като толкова смешни, колкото е възможно да бъдат. Невероятното е, че почти всяка от монолитно забавните сцени служи на двойна цел, построявайки една от най-силните и безспорно вечни сатири в киното. Като във всяко грандиозно произведение от жанра, "Монти Пайтън" не само нападат и хулят обекта на сатирата си (фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика) по неповторимия си начин, но предлагат и алтернатива: бъди индивидуалност, мисли със собствената си глава, не се оставяй другите да те водят. "Всеки решава за себе си" – извиква Брайън в ключов момент. "Да, ние трябва да решим за себе си" – му отговаря в хор тълпата. Две хиляди години по-късно в свят, все така озлочестен от религиозен фанатизъм, гласът на Брайън още отеква самотен.

Освен че е четлива пародия на холивудските епоси, филмът парадоксално се оказва едно от най-реалистичните екранни изображения на древността. Вместо да третират героите си като бутафорни исторически стереотипи, "Монти Пайтън" знаят нещо, непознато на историческите саги със саби и сандали – хората са едни и същи, без значение в кой период от историята живеят. Винаги спорят, лъжат, мамят, ругаят, прикриват малодушието си с кухо перчене (като Рег, водача на Народния фронт на Юдея), злоупотребяват с власт (като Пилат Понтийски), сляпо следват последните моди и се присмиват на глупостта ("Biggus Dickus"). Животът на Брайън ни учи, че единственият начин за заклет индивидуалист да оцелее в притворния, слабоумен свят е да възприема живота винаги само от светлата му страна."

Марк Уокър