На гробището в голям български град живее и работи сериозен 13-годишен сирак - Малкия. За него това е целият свят. Израснал сред мъртвите, той разбира по свой начин живота и лесно разпознава смъртта. На него разчитат и приятелите му - нещастен Старец, бивщ политически затворник, който иска вече да умре, и гримьорът на покойниците в гробището - пропаднал Художник, който все още мечтае да нарисува своя шедьовър. Малкия решава да им помогне – след като човек цял живот е живял като куче, заслужава поне да умре щастлив. След няколко неуспешни опита за самоубийство Стареца се успокоява - момчето предсказва датата на неговата смърт. Осигурява му и прекрасен подарък - централен парцел за гроб. За Художника, Малкия открива съвършената жена и модел - на едно от погребенията е срещнал красивата Мария. Най-после Малкия е доволен, но тогава идва и засечката - оказва се, че Мария е дъщеря на Стареца. Момчето прави всичко възможно двамата да не се срещнат - ако Стареца разбере, че е имал дъщеря, ще умре нещастен. В крайна сметка смъртта се оказва непредвидима. В предречения ден в гроба ляга не Стареца, а Художника. Все пак мисията на момчето е изпълнена – нещастният творец е нарисувал мечтаната си картина и е бил щастлив с Мария в последната си любовна нощ. Стареца и дъщеря му най-после са заедно. На Малкия му остава единствено да се съгласи с Мария, че хората, които пътуват в недрата на земята (пътниците в метрото) не са всъщност мъртвите души на неговите любими покойници, а най-обикновени живи хора. И той също е обикновено момче, което може да обича, да има приятели и да се радва на живота, а не на смъртта.