Трънското село Бусинци е по-известно с постиженията си в областта на керамиката в Япония, отколкото в България. Въпреки че се намира на стотици километри от Залцбург, Виена и Прага, в него има нещо истински европейско - двамата най-известни местни грънчари са досущ като Моцарт и Салиери.
НИКОЛАЙ ВОЛЕВ
Николай Волев е роден през 1946 г. в София. Учи архитектура. Завършва Лондонското филмово училище през 1972 г. От 1972 до 1976 г. работи като сценарист и режисьор на документални филми в Българската национална телевизия. От 1978 до 1991 г. е пише сценарии и режисира игрални и документални филми в Бояна Филм. През 1985 г. документалният му филм Грънци печели „Сребърен дракон” на фестивала в Краков и „Златен Ритон” за най-добър български документален филм в Пловдив. През същата година печели „Специалната награда на журито” и наградата „Дон Кихот” в Карлови Вари за филма Да обичаш на инат, който е обявен за най-добър български филм за 1985 г. През 1987 Николай Волев печели Голямата награда, наградата са ФИПРЕССИ и наградата „Нордрайн-Вестфален” на фестивала в Оберхаузен за Дом №8. Неговия игрален филм Маргарит и Маргарита (1988) е поканен за участие на много филмови фестивали, сред които фестивалите в Монреал, Лондон, Единбург, Лос Анжелис и Истанбул. През 1990 г. Маргарит и Маргарита е селектиран за участие на фестивала в Кан в рамките на „Петнайсетдневката на режисьорите”. От 1991 до 1998 г. Николай Волев е председател на Асоциацияна на продуцентите в България и съпредседател на Гилдията на режисьорите в България. През 1994 г. печели наградата „Златна роза” във Варна за новата версия на филма Козият рог. Филмът е поканен на фестивалите във Венеция, Единбург, Мюнхен, Гьотеборг, Белград, Солун, Сан Хосе, Копенхаген, Ген. От 2000 до 2006 г. е член на Борда на директорите на Бояна Филм.
