До неотдавна металургичният комбинат в Кремиковци, плод на животворната българо-съветската дружба, бе гордостта на българската икономика. В условията на безмилостната пазарна икономика обаче заводът започна да запада. Драстично се влошиха хигиенните условия в женската баня. Не помогна дори изискването за портиери да се назначават хора с по пет-шест западни езика. В борбата за оцеляване мениджмънта направи отчаян опит да съчетае традиционното производство на чугун и стомана с отглеждането на банани, портокали и лимони. В това време един останал без работа металург създаде уникални скулптури от захвърлените из двора машинни елементи и изрисува впечатляващи фрезки по стените на рушащите се цехове.
|