Действието се развива в първите дни от Натовската окупация на Косово. След подписването на военното споразумение в Куманово, униформените сръбски полицаи дезертират от постовете си в клиниката за душевноболни. С тях си тръгва и персоналът на болницата, оставяйки пациентите на произвола на съдбата. Лудите приемат свободата си като шанс да осъществят мечтите си, само че реалността, с която се сблъскват, е много различна от техните представи и очаквания. С прекрачването на оградата на болницата те попадат сред хора, които наричат себе си “свободни”. Постепенно конфликтът загрубява, разкривайки несъстоятелността на понятието за свобода. Тримата главни герои – Кукум, Мара и Хасан, излизат от лудницата и се смесват с тълпата. Превратностите, които им сервира действителността, са в основата на сюжета. Всеки от тях има свои собствени разбирания, мечти и планове за свободата, които се опитва да пригоди към реалността. Но и тримата са изправени пред сериозни пречки… Оказва се, че свободата не е това, което са си представяли. Никой не ги приема.

"Когато НАТО влезе в Косово и войната свърши, Косово най-после беше свободно. Всички мислехме, че свободата означава да правим каквото искаме, да ходим където поискаме. Смятах, че хората, преживели жестокостта и неправдите на военния режим, ще проявят повече разбиране към всяко човешко същество, към всяка ситуация… Но вместо това те станаха жестоки, загубиха съчувствието, обезчовечиха се в името на свободата, която считаха за свое собствено право, но отказаха на останалите… Странно разбиране за свобода. Филмът е матфора на поствоенното общество, което постави свободата изцяло под съмнение. Но в това общество има и хора, на които би им стигнала и глътка свобода. Трима души – да ги наречем “пациенти” - искат да се срещат с други хора, да се обичат помежду си, да правят любов, да пътуват с влак, да пушат… И точно в реализирането на тези най-прости човешки нужди те срещат непреодолими пречки. Докато едни им се смеят, други смятат, че ще се заразят от тяхната “лудост”. Свободата на тримата гасне с угасването на техните желания. В последна сметка те остават неразбрани, но преследвани и безмилостно малтретирани."

Иса Кося