"Смъртта на господин Лазареску – вторият пълнометражен филм на Кристи Пую, е сериозно творческо постижение. В него злощастното ходене по мъките на г-н Лазареску в търсене на медицинска помощ е превърнато в епическа одисея. Една нощ, мъчен от гадене и главоболие, той се обажда на бърза помощ. Съпровождан от Миоара, която е медицинско лице, той тръгва по мъчителния път към края. Прехвърлят го от доктор на доктор – пренатоварени и изтощени от многото работа, от болница на болница – задушни и пренаселени с пациенти, докато животът му бавно гасне.

Заснет в близко до реалното време и отразяващ, както Пую казва, „типичната румънска мудност”, филмът предизвиква трескаво безпокойство. Не му е чужд и черният хумор, характерен за източноевропейското кино. Камерата (повечето снимки са от ръка) е по-скоро наблюдател, отколкото изследовател. Нашата представа за г-н Лазареску се изгражда от видимите детайли, не толкова от задълбочени откровения. Героят има няколко котки. В апартамента му цари безредие. Телевизорът постоянно работи. Шеговито се намеква, че дъхът му мирише на алкохол. Актьорът ветеран Йон Фискутеану в ролята на г-н Лазареску достойно изнася на плещите си целия филм. Но акцентът не е върху образите, а върху дисекцията на една житейска ситуация. Вдъхновен от Шестте морални приказки на Ерик Ромер, Смъртта на господин Лазареску е първият от шестте филма, посветени на букурещките квартали, които Пую възнамерява да направи. Заснет е с краен натурализъм, напомнящ Догма-филмите. Жалките и безнадеждни опити да се окаже медицинска помощ на героя се осъществяват в уродлива, клаустрофобична обстановка. Пую е потресен от пълната безпомощност и липса на съчувствие в румънското здравеопазване. Но бюрокрацията и отсъствието на човечност са глобални проблеми. Макар Смъртта на господин Лазареску да е несъмнено свързан с конкретното време и място, очевиден е обобщаващият паралел с творчеството на Данте и Вергилий, съименници на трагическия герой и неговия брат."

Димитри Ейпидeс