Процесът на Тодор Живков е повод за връщане назад и преосмисляне на една епоха. Въпросите, които са ме вълнували в този филм, са страхът и манипулацията; какви са механизмите, които превръщат човека в безличен и безгласен изпълнител; колко дълбоко тези механизми проникват в подсъзнанието. Филмът пресича пътищата на доносници и жертви, разкривайки разработената до съвършенство система от слухове, доноси, страх и надзор на службите за сигурност. От другата страна е самият Тодор Живков. Преосмисля се неговата роля, като зад маската на „човек от народа”, показвана ни години наред, постепенно се разкрива един много добър манипулатор, контролиращ лично Системата, който благодарение на своето развито до съвършенство умение на „кукловод” успява да остане на власт в продължение на цели 35 години.