| 
        
          | 11.03,     - 17:00, НДК - Зала 1 15.03,     - 10:00, Люмиер
 16.03,      - 21:00, Euro Cinema
 25.03,     - 13:00, Дом на киното
 
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
        
          | Режисьор: 
                              Ларс фон Триер Оператор: 
                              Антъни Дод Мантъл
 Сценарист: 
                              Ларс фон Триер
 Продуцент: 
                              Вибеке Винделов
 
 |  
            | В ролите: 
                              Брайс Далас Хауърд                              , Исак де Банколе                              , Дани Глоувър                              , Уилям Дефо                              , Лорън Бакол                              , Жан-Марк Бар                              , Джеръми Дейвис                              , Желико Иванек                              , Удо Кир                              , Хлое Севини                              , гласът на Джон Хърт |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
                          
            | Продукция: 
                              Zentropa Entertainments APS/Isabella Films Intl./Manderlay Ltd./ |  
            | Световен разпространител: 
                              Trust Film Sales |  
            | Разпространител за България: 
                              АРТ Фест |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  | 
        
          | МАНДЕРЛЕЙ MANDERLAY
 MANDERLAY
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
          | , 
            2005, 139 мин, цветен |  
          |  |  
            |  |  
            |  |  
          | "Коронованото „лошо дете” на световното кино Ларс фон Триер последователно отправя предизвикателства към зрителите със стила и темите във филмите си. Мандерлей не прави изключение. Като втори филм от трилогията, ситуирана в САЩ, той говори на същия оригинален киноезик, който помним от Догвил. Разчертани линии заменят обичайния декор и надписи на отделните части допълват иронията и отчуждението. За разлика от Догвил, където темата бе ксенофобията, Мандерлей предлага потискащ и песимистичен поглед към расовите връзки, либерализма и раждането на една нация (процеси, подобни на протичащите в Ирак) и може би е още по-противоречив и шокиращ.
 Действието се развива през 1933 г. и е продължение на историята непосредствено след като Грейс и баща й заминават от Догвил. Пътувайки през Алабама,те откриват затворено общество, където преобладаващото чернокожо население все още живее в робство. Грейс не може да не се намеси, когато вижда как бял господар жестоко налага с бич роба си.  Страховитата собственичка на плантацията и матриарх Мама скоро умира. Грейс решава, че смъртта й е избавление, но потиснатите хора са в паника, защото не знаят как да живеят без нея и „Законите на Мама” – моралната библия на обществото им. Вилхелм се обръща към Грейс за съдействие в пътя им към демокрацията.
 
 В основата си Мандерлей тълкува опасностите, скрити в процеса по съграждането на нацията – начинание, водено винаги от добри намерения, но често изопачавано от варварство и невежество. Обществото, на което Грейс помага, е препратка към американското историческо минало, с което фон Триер усложнява посланието и намеква за лицемерната реторика на Буш по въпросите на демокрацията. В центъра на безмилостната сатира е по-различният тук образ на Грейс. Ентусиастка, твърдо вярваща в прогреса, но изцяло в рамките на доктрината, Грейс е решена да модернизира живота на тези хора, макар да не познава нито нравите, нито бита им. Филмът е покъртителна, перверзно комична притча за най-новата история, разказана с неумолимата логика от филмите на ужасите."
 
 Стийв Грейвсток
 
 |  | 
          
            | ЛАРС ФОН ТРИЕР LARS VON TRIER
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
              |  |  
            | Датски режисьор, роден през 1956 г. в Копенхаген. Завършва Националната филмова академия през 1983 г. Заснел е над 50 рекламни филма и видеоспотове. През 1995 г. заедно със своя приятел и колега Томас Винтерберг написва манифеста “Догма ’95”. Носител на “Златна палма” за Танцьорка в мрака. 
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
                  | 1984  Елемент на престъплението |  
                  | 1988  Епидемично |  
                  | 1991  Европа |  
                  | 1994  Кралството – TV miniseries |  
                  | 1996  Порейки вълните |  
                  | 1997  Кралството II – TV miniseries |  
                  | 1998  Идиотите |  
                  | 2000  Танцьорка в мрака |  
                  | 2003  Догвил |  
                  | 2003  Петте препятствия |  
                  | 2005  Мандерлей |  
                  | 2006  Шефът на всичко |  
              |  |  
              |  |  
              |  |  |