Летен ден в Париж. Зиги се събужда и както обикновено отива в кварталното бистро. Като всеки истински парижанин той носи шапка и от ъгъла на устата му е провесена цигара. След бистрото отива да се види с приятеля си антиквар, който продава книги край Сена. В кухнята на местния ресторант среща още приятели, натъква се на бившото си гадже, което го е зарязало неотдавна, и среща нова любов – певицата Мая, която работи като барманка. Изживява се като велик музикален продуцент и мениджър на банда, която благодарение на неговите усилия един ден ще свири в прочутата зала "Олимпия" – но това е само мечта. В действителност групата му свири от време на време в треторазредни опушени клубове, а със спечеленото Зиги едвам преживява. Дори дължи пари и непрекъснато се крие от кредиторите си…

След До последен дъх на Годар това е един от най-добрите парижки филми - Микаел Фитуси в ролята на Зиги е същински нов Жан-Пол Белмондо, а самият град е втори главен герой.