Пилешки избори е филм за съвременния социален живот в провинциалните райони на Балканския полуостров: смешна, тъжна и красиво иронична история за самотата и обезлюдяването. Озвучени с весела музика, черно-бели кадри показват откриването на първата мобилна телефонна мрежа. Усмихващи се мъже (и няколко жени) в костюми се поздравяват с резултата, докато гласът на ТВ говорител възхвалява прогреса на Сърбия. На екрана се появява надпис “Девет години по-късно” и цветът на изображението се променя. Местният катаджия, който старателно налага глоби на шофьорите, посещава баба си Милена Милич, която живее сама в отдалечена ферма. Той й дава мобилен телефон и нетърпеливо се опитва да й обясни как работи. През това време тя му се оплаква от кражби и болежки. На оплакването й от кражбите ортодоксалният свещеник, който я посещава, й отговаря: “Какво можеш да направиш? Такива сме ние, сърбите.” Когато отива на лекар за болестите си, той я успокоява, като й пее песен. Всичко това се случва на фона на предсрочните избори, за които мъж разнася бюлетините с мотопед и за които спорят пияниците в кръчмата.