"С епическите си мащаби документалните филми на Михаел Главогер представят глобалните теми по неочаквани начини. В Мегаполиси режисьорът разби модерните модели на живота в големия град. В най-новия си филм Смъртта на работника Главогер разбива модерните концепции за работата чрез шест от най-изтощителните и опасни професии. Зрителите трябва да имат предвид, че някои от ситуациите са едва ли не скандални, за да бъдат по-илюстративни. В отговор на предсказанията за смъртта на ръчния труд и основополагащата теза за глобализацията филмът представя труда на разорените работници като героично дело. Героите са носители на кураж и воля, които днешното съвремие не помни. Шестте части на историята се развиват в 6 различни краища на света. Началото е в Донбас, Украйна, където местните мъже работят в мината, която сами са изкопали. Техният тунел към по-доброто бъдеще е висок 16 инча и дълъг 200 ярда, а в дъното му блестят скромни запаси каменни въглища. Към физическия риск е добавен и психологическият товар да драпаш със зъби и нокти за оцелявянето си в край, населен със спомените за избледняла слава. Подобни са и останалите 5 истории. В Кавах Лйен, Индонезия, местните добиват сяра в убийствената горещина на вулкан, а туристите снимат геройския им подвиг за спомен. В Гадани, Пакистан, преселниците с голи ръце разфасоват петролни танкери на брега, парче по парче. В китайския северен “ръждив пояс” работниците бавно напускат стоманената промишленост в името на мрачния покров на развиващия се метрополис, докато едновремешните леярни в Дуисбург-Майдерих в немската долина Рур се превръщат в парк, предпочитан от младите двойки. Последната история е за нигерийските работници в Порт Харкорт, чийто труд преминава в гъст и задушлив облак от дим. Те колят, дерат и разфасоват кози и телета, а труповете стерилизират в пещи, в които вместо дърва горят гуми. Всички тези професии са представени в изумителните композиции на Главогер, улавящи величието на природната стихия и на индустриалната среда. Резултатът е смесица от преклонение и вдъхновение."

Димитри Ейпидес