| 
        
          | 24.03,     - 15:30, Дом на киното 
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
        
          | Режисьор: 
                              Алън Паркър Оператор: 
                              Дариуш Хонджи
 Сценарист: 
                              Алън Паркър                              , Оливър Стоун
 Продуцент: 
                              Алън Паркър                              , Робърт Стигууд                              , Андрю Вайна
 Музика: 
                              Андрю Лойд Уебър
 Хореография: 
                              Винсънт Патерсън
 
 |  
            | В ролите: 
                              Мадона                               , Антонио Бандерас                              , Джонатан Прайс                              , Джими Нейл |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
                          
            | Продукция: 
                              Cinergi Pictures Entertainment/Dirty Hands |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  | 
        
          | ЕВИТА EVITA
 EVITA
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
          | САЩ, 
            1996, 134 мин, цветен |  
          |  |  
            |  |  
            |  |  
            | Награди: 
                               1996 - "Златен глобус" за най-добър мюзикъл, актриса в мюзикъл на Мадона и песен: “You Must Love Me”, изпълнена от Мадона; “Оскар” за песен: “You Must Love Me”, изпълнена от Мадона; Награда на Лосанжелиската критика за сценография (поделена) 
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
          | "След повече от десетилетие фалстартове и няколко сменени режисьора, популярния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс най-накрая дочака своята екранизация, осъществена от доказалия се в жанра Алън Паркър. По-интересното е, че беспорната поп-кралица с наистина отчайваща филмова кариера Мадона прави именно тук единствената си добра роля. Триумф на сценографията, костюмите, операторската работа (първият филм на най-горещия оператор в средата на 90-те – Дариуш Хонджи, след виртуозната му работа в Седем) е епичната грандиозност, филмът проследява възходът на Ева Перон до същинска знаменитост в Аржентина от 40-те години. Подобно на Мадона, Перон е материално момиче (умира едва на 33) и най-безскрупулно се възползва от политическия успех на съпруга си Хуан Перон. Но Ева е и крайно трагична фигура, чийто живот в същността си е напълно празен въпреки облагите от почти божествения й статус. Изключително ценна находка е персонажът на Че, който като страстен хор от антична трагедия коментира събитията и води зрителя през изобилието от събития."
 Джеф Шанън
 
 |  | 
          
            | АЛЪН ПАРКЪР |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
              |  |  
            | Невероятно талантлив карикатурист, спец в техническите тайни на занаята, даровит разказвач, способен да отправя послания с директни и откровени методи – внезапни драматични обрати, ярки характеристики, фатални сблъсъци, често прекъсващи сцени на обяснителни диалози. И вечната му симпатия към отхвърлените. Въпреки трайното му пристрастие към полемичните теми (беззаконията в турските затвори в Среднощен експрес или гоненията срещу американците от японски произход през Втората световна война в Ела да видиш рая), предпочитанието на Паркър да работи предимно в рамките на традиционните жанрове и склонността да разчита повече на интуитивното, отколкото на интелектуалното, са причините, поради които филмите му често се отказват от усложнеността в интерес на моменталния ефект. 
 Алан Паркър започва филмовата си кариера в сътрудничество с продуцента Дейвъд Пътнам. Той наема Паркър да напише сценария на романтичната мелодрама Мелъди (1971). След като режисира множество реклами и късометражни филми за BBC, през 1976 г. Паркър снима и първия си филм - Бъгси Малоун. Със следващия си филм, трилърът по истински случай Среднощен експрес, печели одобрението на публика, критика, както и номинация за “Оскар” за режисура. През 1980 г. Паркър продължава успешния си ход със Слава, който става хит в кината, дава началото на дълъг и успешен ТВ сериал и остава завинаги в лексикона на американската попкултура. През 1982 г. Паркър постига небивал успех с Пинк Флойд: Стената. Неговата адаптация по концептуалния албум на “Пинк Флойд” си спечелва  одобрението на филмовата критика, и възторга на публиката.  Следващият му филм - Пилето (1984) също е посрещнат възторжено и донася на Алън Паркър Голямата награда на журито в Кан. Мисисипи в пламъци (1988) е поредният му голям успех. Историята, разказваща за разследването на убийствата на трима активисти за граждански права в Мисисипи в средата на 60-те години предизвиква активен отклик от страна на публиката и критиката. През 1991 г. Алън Паркър отново изненадва публиката с Къмитмънтс -  адаптация по романа "Посветените" на Роди Дойл. Филмът се превръща в истински хит и печели множество признания, сред които наградата за режисура на Британската филмова академия. След Пътят към Уелвил (1994), през 1996 г. Паркър се завръща с Евита - шумно рекламирана филмова версия на хитовия мюзикалът на Андрю Лойд Уебър с Мадона в ролята на боготворената и отричана първа дама на Аржентина Ева Перон. През 1999 г. Паркър се завръща на ирландска земя, за да снима Прахът на Анджела, адаптация по наградената с “Пулицър” книга на Франк Маккорт. С Емили Уотсън и Робърт Карлайл в главните роли филмът се превръща в едно от събитията на годината. През 2003 г. Алън Паркър заснема последния си филм - Животът на Дейвид Гейл.
 
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  |