"Балансирайки на ръба на перверзията, Ангелско сърце поляризира мненията на публиката и филмовата критика. Чувствителните пуритани го смятат за варварско упражнение, а невъзмутимите либерали приветстват дързостта му. Истината е някъде по средата. Живописните набези на Алън Паркър в дебрите на дехуманизацията и покварата често като че ли съществуват само заради шокиращия ефект. Един от примерите е сексуалната сцена между Лиса Бонет и Мики Рурк. Но талантливият сценарий умело балансира упадъчните си елементи, приближавайки Ангелско сърце повече до интереса на Паркър към агонията на разума (от Среднощен експрес и Пинк Флойд: Стената), отколкото до пошлите психотрилъри, с които се свързва името на Мики Рурк след това. Във върховата точка на своята кариера Рурк убедително пресъздава истерията на мъж, попаднал в чистилище, обграден и често обсебен от садистичното зло. Докато героят разплита мистерията, в която е попаднал, зрителят е погълнат от преживяванията му и възприема емоционалните излияния като свои. Въпреки че показният маниер и суетните предизвикателства на Паркър никога няма да се харесат на всички, Ангелско сърце непременно ще възнагради зрителите, решени да проникнат под сатанинския горен пласт."

Дерек Армстронг