21.03, - 13:00, Дом на киното
|
|
|
|
Режисьор:
Алън Паркър
Оператор:
Майкъл Серезин
Сценарист:
Оливър Стоун
Продуцент:
Алън Маршъл , Дейвид Пътнам
Музика:
Джорджо Мородер
|
В ролите:
Брад Дейвис , Ранди Куейд , Джон Хърт , Айрийн Миракъл , Бо Хопкинс |
|
|
|
Продукция:
Columbia Pictures/Casablanca Filmworks |
|
|
|
|
СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС MIDNIGHT EXPRESS MIDNIGHT EXPRESS |
|
|
|
,
1978, 121 мин, цветен |
|
|
|
Награди:
1978 - "Оскар" за адаптиран сценарий и за музика; 6 награди „Златен глобус“ - за най-добра драма, за поддържащ актьор на Джон Хърт, за изгряващ актьор на Брад Дейвис, за изгряваща актриса на Айрийн Миракъл, за сценарий и за музика;
3 награди на Британската академия – за режисура, за поддържащ актьор на Джон Хърт и за монтаж;
Награда на Лосанжелиската критика за музика;
Награда на Гилдията на американските сценаристи за адаптиран сценарий
|
|
|
|
Този изтъкан от противоречия филм разделя публиката на два противоположни лагера: едните го смятат за една от най-силните житейски драми в света на киното, а другите са противници на манипулативното изкривяване на фактите за постигането на желания ефект. И двата лагера обаче – независимо от отношението им към режисьора Паркър и сценариста Стоун – са единодушни, че постигнатият ефект е велик. През 1970 г. американецът Хейъс (в незабравимото изпълнение на покойния Брад Дейвис) е арестуван на истанбулското летище заради опит да изнесе зад граница два килограма хашиш. За притежание на наркотици го осъждат да лежи 4 години в адски турски затвор, но впоследствие присъдата е удължена и до 1975-а, когато все пак успява да избяга, Хейъс е подложен на невъобразима бруталност и мъчения.
"Тази безспорно изпипана история ще накара кръвта ви да закипи. Последвалият като акт на самозащита яростен изблик на Хейъс доказва могъществото на талантите на Паркър и Стоун. Филмът е дълбоко манипулативен и крайно ксенофобски. Но престъпление ли е изкривяването на действителността? Едва ли може да се даде еднозначен отговор, особено когато става дума за Среднощен експрес, където никой не подлага на съмнение гениалната режисура и изключителните изпълнения на поддържащите актьори (особено на Джон Хърт в ролята на затворника ветеран).”
Джеф Шанън
|
|
АЛЪН ПАРКЪР
|
|
|
|
|
Невероятно талантлив карикатурист, спец в техническите тайни на занаята, даровит разказвач, способен да отправя послания с директни и откровени методи – внезапни драматични обрати, ярки характеристики, фатални сблъсъци, често прекъсващи сцени на обяснителни диалози. И вечната му симпатия към отхвърлените. Въпреки трайното му пристрастие към полемичните теми (беззаконията в турските затвори в Среднощен експрес или гоненията срещу американците от японски произход през Втората световна война в Ела да видиш рая), предпочитанието на Паркър да работи предимно в рамките на традиционните жанрове и склонността да разчита повече на интуитивното, отколкото на интелектуалното, са причините, поради които филмите му често се отказват от усложнеността в интерес на моменталния ефект.
Алан Паркър започва филмовата си кариера в сътрудничество с продуцента Дейвъд Пътнам. Той наема Паркър да напише сценария на романтичната мелодрама Мелъди (1971). След като режисира множество реклами и късометражни филми за BBC, през 1976 г. Паркър снима и първия си филм - Бъгси Малоун. Със следващия си филм, трилърът по истински случай Среднощен експрес, печели одобрението на публика, критика, както и номинация за “Оскар” за режисура. През 1980 г. Паркър продължава успешния си ход със Слава, който става хит в кината, дава началото на дълъг и успешен ТВ сериал и остава завинаги в лексикона на американската попкултура. През 1982 г. Паркър постига небивал успех с Пинк Флойд: Стената. Неговата адаптация по концептуалния албум на “Пинк Флойд” си спечелва одобрението на филмовата критика, и възторга на публиката. Следващият му филм - Пилето (1984) също е посрещнат възторжено и донася на Алън Паркър Голямата награда на журито в Кан. Мисисипи в пламъци (1988) е поредният му голям успех. Историята, разказваща за разследването на убийствата на трима активисти за граждански права в Мисисипи в средата на 60-те години предизвиква активен отклик от страна на публиката и критиката. През 1991 г. Алън Паркър отново изненадва публиката с Къмитмънтс - адаптация по романа "Посветените" на Роди Дойл. Филмът се превръща в истински хит и печели множество признания, сред които наградата за режисура на Британската филмова академия. След Пътят към Уелвил (1994), през 1996 г. Паркър се завръща с Евита - шумно рекламирана филмова версия на хитовия мюзикалът на Андрю Лойд Уебър с Мадона в ролята на боготворената и отричана първа дама на Аржентина Ева Перон. През 1999 г. Паркър се завръща на ирландска земя, за да снима Прахът на Анджела, адаптация по наградената с “Пулицър” книга на Франк Маккорт. С Емили Уотсън и Робърт Карлайл в главните роли филмът се превръща в едно от събитията на годината. През 2003 г. Алън Паркър заснема последния си филм - Животът на Дейвид Гейл.
|
|
|
|
|