"Допреди появата на MTV и на музикалните клипове феновете на рокендрола гледат игрални филми за техните любимци – от забавните истории около Нощ след тежък ден или психеделичния Жълтата подводница на „Бийтълс“ до филмираните концерти на „Ролинг Стоунс“ Gimme Shelter и на „Лед Цепелин“ Песента остава същата. Когато през 1982 г. излиза Пинк Флойд: Стената, филмът се оказва без аналог. Създаден по концептуалния албум на Роджър Уотърс, този концептуален филм на Алън Паркър предизвиква цяла лавина от противоречия. Почитателите на среднощните зрелища го обожават, докато други му лепват етикета “филм за наркотиците”, а трети така не го и разбират. Както и да го наречете, Стената е изключително визуално преживяване. Роджър Уотърс черпи вдъхновение от събитията, произтичащи в неговия живот – оттам се раждат албумът и сценарият за филма. Заедно с режисьора Алън Паркър и политическия аниматор Джералд Скарфи Уотърс създава уникален и скандален за времето си филм, който игнорира стандартната фабула. Цялата история е разказана в песните на „Пинк Флойд“ и чрез фрапиращите кадри на Скарфи и Паркър.

Стената е разказ за Пинк – рокзвезда, която се заключва в хотелската си стая, за да се спаси от света. Докато Пинк си седи пред мигащия телевизор, той си припомня живота и събитията, довели до неговата изолация. Стената от заглавието на албума е всъщност бариерата, която Пинк издига между себе си и останалите. Следва серия ретроспекции. Ще видим бащата на Пинк, загинал на бойното поле през Втората световна война. Малкият Пинк е отгледан от своята майка, но през целия си живот мечтае за баща. В училище преподавателят го унижава. Образователната система е представена като събирателно на съдържанието, което познаваме от “Another Brick in the Wall, Part 2”. После действието се пренася в сегашния живот на Пинк. Докато е на турне, жена му му липсва. Той я подизира в изневяра и самата идея за подобна възможност го кара да се затвори още повече за околния свят. Всяко от представените дотук събития кара Пинк да добави по още една тухла в “стената”, с която, притиснат от обстоятелствата, се огражда. Опитите му да скъса с групата завършват с пълна катастрофа, която само го тласка към още по-дълбоко отчаяние, в което той започва да се самоосакатява. Към финала на филма търсенията на Пинк се обръщат навътре в него самия, в опити да разбие стената. Ако този сюжет изглежда праволинеен и лесен за възприемане, начинът, по който е представен, е наистина уникален. Класическата актьорска игра и диалог са заместени от музикални и визуални послания. И тъй като тук диалогът е сведен до минимум, а музиката играе основната роля, тези, които не говорят езика на рок-лириката, може да срещнат известни проблеми при гледането. Години наред Стената е заклеймяван като филм, който можеш да разбереш само ако си дрогиран или пиян. Това, което го прави толкова уникален, е анимацията на Джералд Скарфи. Едни от най-запомнящите се образи са крещящото лице, движещите се чукове и гигантското създание, което говори с подкръстието си. С фината си изработка картините на Скарфи – и особено превръщането на американското знаме в кървящ кръст – добавят нови и нови внушения към този и без друго дълбок филм. Докато за музикалния принос на Боб Гелдоф може да се поспори, актьорската му игра в Стената е определено впечатляваща. Без реплики, само с гримасите на лицето си и жестовете на тялото той убедително представя мизерното състояние на Пинк.

Пинк Флойд: Стената разказва една епична история по уникален начин. Наред с реално заснетите гигове филмът се отличава с впечатляващи декори и реалистично поставени батални сцени. Майсторството на Паркър се състои в успешното съчетаване на широкия мащаб със затрогващата лична драма на Пинк."

Майк Лонг