| 
        
          | 17.03,     - 20:00, НДК - Зала 1 
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
        
          | Режисьор: 
                              Алън Паркър Оператор: 
                              Майкъл Серезин
 Сценарист: 
                              Кристофър Гор
 Продуцент: 
                              Дейвид де Силва                              , Алън Маршъл
 Музика: 
                              Майкъл Гор
 
 |  
            | В ролите: 
                              Айрийн Карa                              , Лий Курери                              , Еди Барт                              , Исак Мизрахи                              , Мег Тили |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
                          
            | Продукция: 
                              Metro-Goldwyn-Mayer |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  | 
        
          | СЛАВА FAME
 FAME
 |  
          |  |  
          |  |  
          |  |  
          | САЩ, 
            1980, 126 мин, цветен |  
          |  |  
            |  |  
            |  |  
            | Награди: 
                               1980 - "Оскар" за музика и за песен: “Fame”, изпълнена от Айрийн Кара; 
“Златен глобус” за песен: “Fame”; 
Награда на Британската академия за звук; 
Номинация за “Сезар” '81 за чуждоезичен филм; 4 номинации за “Оскар” – за оригинален сценарий, за монтаж, за песен: “Out Here On My Own”, изпълнена от Айрийн Кара, и за звук; 3 номинации за “Златен глобус” – за най-добър мюзикъл, за актриса в мюзикъл на Айрийн Кара и за музика; 3 номинации от Британската академия – за режисура, за музика и за монтаж 
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
          | "Наперени танцьори, стеснителни певци и срамежливи музиканти са новите попълнения на Нюйоркското училище по сценични изкуства. Ще ги опознаете по време на изпитанията, които срещат в учебния процес, опитвайки се да си осигурят кариера в шоубизнеса. Не пропускайте този наистина добър филм, защото Алън Паркър съумява да направи порядъчно ужасяващата история наистина забавна. Тя ще ви накара да скъсате с всичките си представи за блясъка на шоубизнеса и да се възхищавате от все сърце на героите, които трябва да се преборят с действителността. Това, което прави Слава толкова добър, е, че не всички успяват. Чувството на обреченост ще ви завладее, като гледате техните грешки и за края ще очаквате всичко друго, но не и да е щастлив. Дори замисълът на танца върху покривите на нюйоркските таксита да е малко слаб, той се компенсира от емоционалния заряд на сцената. Музиката е добра, особено на финала, когато гордите родители идват да гледат изпълнението на даровитите си рожби, което започва като най-обикновена песен и прераства в страхотно рокаджийско парче." 
 Уилям Галахър
 
 |  | 
          
            | АЛЪН ПАРКЪР |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  
              |  |  
            | Невероятно талантлив карикатурист, спец в техническите тайни на занаята, даровит разказвач, способен да отправя послания с директни и откровени методи – внезапни драматични обрати, ярки характеристики, фатални сблъсъци, често прекъсващи сцени на обяснителни диалози. И вечната му симпатия към отхвърлените. Въпреки трайното му пристрастие към полемичните теми (беззаконията в турските затвори в Среднощен експрес или гоненията срещу американците от японски произход през Втората световна война в Ела да видиш рая), предпочитанието на Паркър да работи предимно в рамките на традиционните жанрове и склонността да разчита повече на интуитивното, отколкото на интелектуалното, са причините, поради които филмите му често се отказват от усложнеността в интерес на моменталния ефект. 
 Алан Паркър започва филмовата си кариера в сътрудничество с продуцента Дейвъд Пътнам. Той наема Паркър да напише сценария на романтичната мелодрама Мелъди (1971). След като режисира множество реклами и късометражни филми за BBC, през 1976 г. Паркър снима и първия си филм - Бъгси Малоун. Със следващия си филм, трилърът по истински случай Среднощен експрес, печели одобрението на публика, критика, както и номинация за “Оскар” за режисура. През 1980 г. Паркър продължава успешния си ход със Слава, който става хит в кината, дава началото на дълъг и успешен ТВ сериал и остава завинаги в лексикона на американската попкултура. През 1982 г. Паркър постига небивал успех с Пинк Флойд: Стената. Неговата адаптация по концептуалния албум на “Пинк Флойд” си спечелва  одобрението на филмовата критика, и възторга на публиката.  Следващият му филм - Пилето (1984) също е посрещнат възторжено и донася на Алън Паркър Голямата награда на журито в Кан. Мисисипи в пламъци (1988) е поредният му голям успех. Историята, разказваща за разследването на убийствата на трима активисти за граждански права в Мисисипи в средата на 60-те години предизвиква активен отклик от страна на публиката и критиката. През 1991 г. Алън Паркър отново изненадва публиката с Къмитмънтс -  адаптация по романа "Посветените" на Роди Дойл. Филмът се превръща в истински хит и печели множество признания, сред които наградата за режисура на Британската филмова академия. След Пътят към Уелвил (1994), през 1996 г. Паркър се завръща с Евита - шумно рекламирана филмова версия на хитовия мюзикалът на Андрю Лойд Уебър с Мадона в ролята на боготворената и отричана първа дама на Аржентина Ева Перон. През 1999 г. Паркър се завръща на ирландска земя, за да снима Прахът на Анджела, адаптация по наградената с “Пулицър” книга на Франк Маккорт. С Емили Уотсън и Робърт Карлайл в главните роли филмът се превръща в едно от събитията на годината. През 2003 г. Алън Паркър заснема последния си филм - Животът на Дейвид Гейл.
 
 |  
            |  |  
            |  |  
            |  |  |