Двама приятели – Паул и Георг, прекарват свободното си време в пиене на бира, в нощни заведения и разговори за секс и момичета. Често пътищата им се пресичат с Гизела – млада омъжена жена, която работи като касиерка в супермаркета, и малкия й син Щефан. Гизела явно харесва Паул и приема поканата му за купон в квартала. Двамата стават любовници, което предизвиква безумна ревност от страна на Георг. Той опитва всичко, за да ги раздели. Двойката се среща редовно в апартамента на Паул и реализира сексуалните си фантазии. Скоро тримата – Паул, Георг и Гизела – развиват тройна връзка, която очевидно няма бъдеще. Героите рядко разговарят. Отношенията помежду им изглеждат повърхностни и чупливи. Всеки очаква от другите неща, които никога не получава. Нуждата на Георг от обич се изразява в агресия. Тласкан от страх и егоизъм, Паул бяга от любовта. А Гизела е несигурна, отчуждена, неспособна да изрази с думи чувствата си. Изневерява на съпруга си и явно не е щастлива, но не прави нищо да промени положението. Връзките в триото се характеризират с хроничен застой. Никой не иска да направи компромис. Никой не желае да промени живота си и всички страдат от усещането за пълна безпомощност. Дори Мирко – съпругът със собственическо чувство, не се бори да спаси брака. Пасивни и отстранени, героите сякаш са странични наблюдатели на собствения си живот, части от несглобен пъзел.

С минимален директен диалог, неутрален, почти несъществуващ декор, Гизела фокусира вниманието на зрителя върху персонажите – жестовете и погледите им, понякога значещи повече от думите. Филмът е повече от изследване на любовта и любовните връзки. Проблемът е за общуването и разбирането или липсата му между индивидите.