"Един от най-интересните млади датски режисьори и сценаристи Андерс Томас Йенсен демонстрира комедийно-фарсовия си талант със Зелените касапи - фестивален хит през 2003 г. Склонността му към упадъчност и подриване на ценностите е още по-изявена в Ябълките на Адам – дръзка пародия на мелодрама за духовното прераждане.

Иван е свещеник с крайно оптимистичен възглед за света, който взема затворници да му помагат в селската църква, където служи. Настоящите му работници са неврастеникът Сауди – имигрант, пристрастен към обири на бензиностанции, както и алкохолик, бивш професионален тенисист, обвинен в сексуално престъпление. Най-новият му "помощник" е Адам – заклет неонацист, в трескаво очакване да се върне към пъклените си дела. Помолен да избере цел на престоя си, Адам отговаря иронично, че иска да направи торта. Ентусиазиран, Иван взема изявлението за чиста монета и му поверява гордостта и радостта на енорията – единственото ябълково дърво в околността. В този миг рояк гарвани обсаждат дървото и Иван заключава, че Сатаната иска да попречи на Адам да постигне целта си. Решимостта на Иван да приема всичко от добрата страна е толкова крайна, налудничава и неестествена, че всеки път, когато обстоятелствата го принуждават да постави под въпрос възгледите си, припада и от ушите му бликва кръв. Адам веднага решава да го извади от розовия унес.

Противопоставяйки добродетелния проповедник на порочния престъпник, Йенсен надскача жанровите ограничения и подлага на изпитание чувствителността на зрителя. Адам може да е самото зло, но единствено той от обитателите на църквата има връзка с реалността. Често и ние като него сме потресени от безумията на Иван. Неговият свръхоптимизъм е не само нелеп, но и опасен. С красива визия, напомняща филмите на Бергман, Драйер и Тарковски, Ябълките на Адам е от филмите, които предизвикват едновременно безпокойство, смях и страх. Йенсен е на път да се утвърди като следващото лошо момче на европейското кино. Ябълките на Адам демонстрира най-доброто от провокативния му талант."

Стийв Грейвсток