"Когато през 1957 г. Съветският съюз изстрелва първия си изкуствен спътник, руските хора са изпълнени с огромен оптимизъм. Космосът е символ на свободата – една безкрайна територия на потенциални възможности извън познатото, изпълнено с параноя, илюзии и заблуди. Космосът като предчувствие е филм за надеждата, осенила нация, разядена от цинизъм.

Коньок – добродушен готвач и боксьор аматьор, живее в малък пристанищен град в СССР. Манталитетът му варира от безусловен позитивизъм и откровеност до тотална наивност. Има си и приятелка – сервитьорката Лара. Двамата следят движението на спътника със зяпнали уста. На боксовия ринг Коньок се запознава с тайнствения Герман – бивш политически затворник. Герман крои планове да бяга на Запад, но първо трябва да измисли как. Двамата се сближават и Герман разказва на Коньок за възможностите, които съществуват извън границите на Родината. Какво е приготвила съдбата за тези двама толкова различни мъже?

Макар никъде да не споменава година, в която се развива действието, режисьорът Алексей Учител пресъздава периода на 50-те години с голяма вещина и усет към детайла. В тези времена гражданите на Русия се чувстват ограничени и изолирани в собствената си държава като в затвор. Пристанището, където живеят героите на филма, е изпълнено с кораби, стоки и хора от целия свят, а спътникът, който всеотдайно следят, пресича всички граници. Тук космосът е метафора за ирационалните и непоследователни сили, които движат човешките отношения, както и за световете отвъд познатото. Но отделно от философските си послания филмът е извънредно забавен и дори еротичен, с дружелюбно и бодро чувство за хумор. Лекият рисунък и плътният тон на Космосът като предчувствие уютно въвлича в дискусията за множеството аспекти на свободата."

Димитри Ейпидeс